ХуЛите - Не стават чудеса по Бъдни вечер

Какъв ти празник и каква ти Бъдни вечер?
Ще бъде самотата ми икона—
сестра ми - пак зад граница - далече,
извън града - баща ми - два сезона.

А майка ми—сама ще сиракува
останала без мъж, баща и майка.
И босата тъга ще пренощува
в антрето върху хладната мозайка.

Сберем ли се на масата смълчани,
знам залъкът виновно ще присяда.
Ще щипят незавяхналите рани,
а тишината ще ни изповяда...

Усмивките—полуусмивки само,
наздравиците—някакси нелепи...
Напрегнати—без силно мъжко рамо,
без светла дума ще замръкнем слепи.

Ще вдига пара коледната пита—
едничка топлина за нас отдала.
И ще отпивам чай, безмълвно свита
в прегръдката несгряваща на шала.

Ще звънне в тъмнокосата ми зима
и бившият—да чуя синовете.
Поне на тях съм знам-необходима
и сигурно за миг ще ми просветне.

Сиамката дори я няма вече
да се отърка в мен и измяучи...
Не стават чудеса на Бъдни вечер,
ала да сме смирени тя ни учи.

09-12-12
милена белчева