ХуЛите - За/с/тишие

"Думите ни винаги са грешни...
...А ти прости недоразумността им."а.

Така де, думи–някаква незначност,
диаболо в ръцете на жонгльор,
завески, недопускащи прозрачност,
дори и при един прецизен взор.
Приема се, каквото се приема,
което не– на зимния простир
виси и вейва своята дилема,
докато не намери себемир.

На дрешките–какво да се прощава?
Ще избелее всеки техен цвят.
Ще ги захвърлим– друго не остава.
А после нови ще се появят...

Но в думията няма подходящи,
те просто смислодрешия менят.
Дори и тези, дето са изящни,
дори онези-дето ни трънят...

Човек изпълва своите простори
пак с превода им тъй глупомъгляв.
Когато до една ги изговори,
ще го благодостигне онемяв...

милена белчева
25-11-12