ХуЛите - Дим

най недокоснати са тъмните мълчания
сякаш камък чертае
бразди по водата
концентрични,
събрани във шепа пробойни,
след които е празно
и дълго ослушване
тишината е толкова гъста,
че се чупи на залци-
шрапнели за ситите
йерихонска тръба
от покълнали гордости
върху гладки и рохкави
пътища,
по които душата
захранва дробОвете с дишане

аз съм мокро листо, изтъняло от взиране
като камък в недрата на зимата...