ХуЛите - Монолог на атеиста

Аз не вярвам във Бог. Атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне.
Но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е толкова мил и добричък,
да не знае изобщо да мрази.
И на Господ - приятел, но личен,
за да може от грях да го пази.
Нека смел да е, верен и даже
със обяда си други да храни.
Нека точно такъв ме накаже
за невярата с верните рани.
Нека камък по мене да хвърли,
но понеже е вярващ, да плаче
за сърцето ми празно и мъртво.
Нека жив да е само палача.
Да остане до мен, ако иска.
Да не бъде страхливец, че мога
ей така точно аз - атеиста,
да убия в душата му Бога.
А, когато накрая му втръсне
и извади до един пироните,
в този момент ще възкръсне
вярата всъщност във хората.