ХуЛите - Заешки неволи

Във елховата гора,
звънна чудна новина!
Старият кълвач зачука
по дървесната хралупа
и на всички съобщи:
„Сняг започва да вали!
Бързай, напиши писмо
върху дъбово листо!
Вятърко е пощальон-
Знае, чий е всеки дом!
„Ура! Ура!”-във листата
затупуркаха крачката.
Първа лист си грабна Лиса:
“Аз владея краснописа!”
Ежко бързичко си взе
цяло дъбово тесте:
„Повечко, да не сгреша
ще ми бъдат чернова“
Куп от есенни листа
той понесе на гърба.
Меца лакомо изрече:
„Мед желая и елече!
Зная двете как да пиша!
С лапа тежка ще подпиша!“
Вълчо също лист си взе-
там замоли от сърце:
„Чудо, чудо да се случи,
та да съм овчарско куче!“
Катеричката се скри,
писа, писа до зори:
„Искам няколко неща“-
занарежда по листа-
„Искам микс от вкусни ядки
ама да са много сладки!
Шоколадче ми се хрупа,
щом снежецът вън натрупа.“
Само, Зайко замълча,
сви ушички, не призна,
че не може да чете!
Ни, едно листо не ...взе!
Мина време. Студ дойде.
Баба Зима сняг преде.
Свети празнична гора,
грее коледна елха.
Вълчо, пазещ нощем поста,
пръв надуши, зърна госта:
„Снежко идеее! Идва Снежко!
Носи нещо, стъпва тежко!
Значи- пълна е торбата!
Сбирайте се под елхата!“
Снежният човек засмян,
плик на Вълчо даде там.
Плик, а в него – писъмце
от едно добро дете.
Вълчо трогнат, променен,
чете, срича просълзен:
„Вълчо, моля те, ела,
куче наше у дома!
Моя татко е овчар,
трябва му добър другар!“
От торбето вади Снежко
круши, ябълки за Ежко.
С дрехи модни от бутик
Лиса ахна :„Ще съм шик!
С тези нови очила
Хитринки ще си чета!“
Рунтавелка пък изписка,
че получи, що поиска!
Колко лакомства захрупа
в свойта топличка хралупа!
Само Зайко, тих в елхата,
тъжно гледаше в торбата.
Всички весели, а той-
той, най- тъжния герой
в тази приказка чудесна!
Но, не щеш ли, Снежко - кресна:
„Зайооо!? Ти какво написа?
Где ти е на тебе листа?
Само ти си без подарък!
Що така, бе Зайко малък?“
Тъжно Зайче сви уши
срамна тайна то разкри.
Ревна, хлъцна и изрече:
„Буквите ще уча вече!
Морковче – поне едно
щях да искам в туй писмо!“
Прихна цялата дружина!
Смя се даже Баба Зима
и елхичката дори ококори - две очи!
Снежко се усмихна благ:
„Зайо, ти си смел юнак
щом пред цялата гора,
калпазанството призна!
Ето- морковче, ела!
Где ли?!- Я ми виж ми виж носа!
Вечер махнам го и хооп,
пак даряват ме със нов...
Скривам го, но дето ходя,
слагат нов – я виж ми джоба!
Гледай- морковчета – пет!
Сладки, сладки като мед!
Вземай ги и айде-беж,
че да учиш утре ... свеж.