ХуЛите - Безпокойство

Нещо смътно безкрайно тревожи ме.
Нищо свястно не правим. А можеме.

Губим смисъла. Средствата, целите
търсим нейде попътно в тунелите.

Зад огради живеем - самотници.
За живот в общество - неграмотници.

Край задушния зид на панелите
свобода консумират несмелите.

Цъкат в пътя ни адски часовници
и взривяват безбройни условности.

Върховете на дните ни, късите,
застрашени са от земетръсите.

И духът е в това измерение -
плахо мята се. Без вдъхновение.