ХуЛите - пред прага на Едем (посветено или не)

И Бог видя, че бе добро.
Светът. Готов, завършен, цял.
Горкият, легна уморен
и вече цяла вечност хърка.
Не си от моето ребро,
не съм ти ябълката ял,
но Онзи спи и в теб, и в мен,
и често сънищата бърка.

Така, понякога Адам,
от първородности обсебен,
почти подавам ти сърце
и трепкам с него глътка време.
А ти, понякога една
почти докоснала го Ева,
заставаш близо, но не се
пресягаш нежно да го вземеш.

И търсим в утрото змии,
да ни разкажат за дървото,
което в нас не ражда плод,
а само в корен ни превръща.
А Онзи все така си спи,
безкрайно стихнал, ням и кротък,
раздал на тварите живот
и скрил се в тайната им същност.

И май че всеки е разбрал,
че съкровената постеля
на отпочиващия древен
е в ляво на гърдите. Там.
Но аз не бих се побоял
сърцето-одър да споделям,
щом ти понякога си Ева,
а аз - понякога Адам.