Патогенеза на внезапната любов
Автор: abonat Дата: 12.09.2012 @ 11:57:51 Раздел: Избрано хумор и сатира
Нощта се спусна като кръв
от болнична пипета.
На спирката пристигнах пръв,
зачаках МПС-то.
Но ето че над знака „стоп”
във мрака светна стая,
и сякаш през колоноскоп
надзърнах аз във рая.
Там вътре някаква жена
почистваше фасулец;
извит кифозно бе гърба,
като в третичен луес.
И аз, поглъщайки смутен
небрежната й поза,
примрях, подобно пациент,
поставен под наркоза.
Да можех да напиша химн
за устните й, брате –
на белодробен паренхим
напомняше цветът им.
Коса – златисто кадифе
по раменете голи,
вълниста като ЕКГ
на исхемично болен,
гърди – достойни за харем
на дърт петролен чичка
(при постмортален емфизем
така изпъква всичко),
ръце – по-фини от неврон,
очи – венозно сини –
не можеш да не ахнеш, щом
си следвал медицина...
О, време, спри! Бях убеден,
че спуквам тестикули.
Но в този миг едно перде
прозореца забули...
Отдясно се разнесе шум,
пристигна МПС-то,
и аз, проклинайки наум,
като във транс закретах...
***
От този ден се разболях
от някаква прокоба.
На работата – пълен крах...
Що хора вкарах в гроба...
Развил съм някакъв синдром –
пристяга ме далака,
сърцето тропа като кон,
на спирката щом чакам....
Тъй може би ще си умра
от болест непозната,
без даже и да разбера
как казва се Жената...
|
|