ХуЛите - Звезден сън

Небетата се сбраха над земята.
Звездите ниско слязоха над нас.
Земята в свойта орбита се мята-
това е сякаш сетния й час.

И в таз дори космическа картина
в душите ни започна листопад.
И правеха си те до нас партина
над всяко село и над всеки град.

А в този час на божия разправа
земята сякаш спира своя ход.
И моята душа- дори корава,
отваря на звездица своя вход.

Но тя вместо в душата да залезе
целуна топло моето чело.
А тялото от сън дълбок излезе
за да открие,че сън това било.