приземено

Автор: desert_inrose
Дата: 21.08.2012 @ 12:40:38
Раздел: Любовна лирика


Няма сърце и небе и утеха
там, излъчена в теб, да се побера...
И цвете не е. В тъга жадно вехне.
Тъгите ни всъщност са земни недра.
Няма дума ни мисъл ни тон,
нито прав тесен път за поемане.
Как само леко се лее бетон -
както тежко руши се... И гледаш ме
сякаш никога няма да бъда трева
ни море, нито глас на коварна сирена.
Осмелявам се, плисвам едва
взор в очите ти, мисълта им да взема.
Осмелявам се, тръгвам почти
в неотъпкана кал към света ти.
А страха ми над мене кръжи
- гарван верен - и тягостно грачи.
Изпотъпкала бих от кал необяти
ако знам, че невръстен ще станеш.
Ако знам, че повдигам света ти.
Ако зная..,
че нищо не знаеш...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=155429