ХуЛите - Измъчена любов

Под власт на някакви заблуди
преграда има между нас.
Замерваме се с думи луди,
надигаме отчаян глас.

Във вечерите не е гладко
и мръзнеме със дни във лед.
Сдобряването ни е сладко
и всичко си е пак наред.

Но тровим си сърцата с мъка,
а мойта смесвам я с любов.
И истината ни двуръка
е парещият ни картоф.

И някак ставаме далечни
по пътя ни един и същ.
А ласки-някога сърдечни,
затихват,като гръм могъщ.

Че скрита ревност ме човърка-
сърцето стяга,като с връв.
И някой в раната ми бърка-
изстисква я дори до кръв.

Не си помисляй да ме пъдиш.
Към мене честна ти бъди.
Преди за нещо да ме съдиш,
ти първо себе си съдИ.