ХуЛите - усет за Тибет

...и защото петата ми никога няма да стъпи
в следа от стъпки на Орфей и Ринопоче
разгръщам душата си
леко на пръсти
мислено сливам планински потоци в
общи води върху тази планета
не стигат очите – пренасям сърцето
в главата и мислите кротко отнемам
от клетката – пускат крилете си ето
на пръсти съм
имам плътна земя под нозете
реки и потоци посрещам
разливам от себе си – към небето...