ХуЛите - Коловози към Бога

… И защото животът ми свърна по сляп коловоз,
притъмня от печал, а очите му – злачно зелени,
богохулства, а аз на смиреност се уча и строг –
Демиурга отрежда ми самост…
И смешни надежди.

Запокити ме в пустоши. Птица не махна с крила.
Във пустинята кой да ти дойде? Ветрец не подухва.
Не разбрах откога гръмогласно по празник мълча,
а наоколо – хора… Жужат като в кошер, но…
глухи.

Тишината е трудна за четене – Божия реч –
а езика забравихме още със първата ябълка.
Не зачитай го, Боже, за грях. Със душа на дете –
все забравям –
по сляп коловоз ходи пътят към храма ти.

27.07.2012