ХуЛите - черна неделя /записки на Норвежеца/

+++
Наложи се да вадя от триста кладенеца вода но в крайна сметка братята се съгласяват да зарежат моторите в София и да хванем по въздух до Чехия. За прилепи демонстрират завиден непукизъм към рева на двигателите. Александър го поверяваме на грижите на Мъреца с надеждата да пречупи цялата тая добродушност която опетнява върколашката му същност. Освен това триглавия не обича върколаци а аз силно се надявам да го привлека в това начинание на черната неделя. Най-малкото таласъма живее в района от някоко години и се познава на някакво ниво с местните изчадия. Триглавия е един вид модерен таласъм. Бил е зазидан едва преди няколко десетилетия в къща в балкана от шайка разглезени синчета на видни комунисти. Понастоящем всички те живеят като клошари по градинките понеже това е единственото сравнително безопасно място където Младен не може да ги докопа. С братята имаме навик да наминаваме отвреме навреме да ги потупваме по рамото така че не може да се каже че са забравили.

+++
Точно преди Бърно ни хващат шайка гръмотевици и докато намерим квартирата на таласъма ни съсипват от бой. Намираме го да трака по някаква черна клавиатура и да пуска хлъзгавите си пипала в мрежите на една от най големите ИТ корпорации. Екран няма, но и не му трябва. Със шест очи можеш и това да си позволиш. Когато вижда мокрите ни миши муцуни на прозореца, и кълбовидната мълния която точно се образува зад гърбовете ни скача да отваря вратата притеснен. С братята се блъскаме кой да влезе пръв и се смеем истерично докато най-накрая не се набутваме всички на безопасно и затръшваме вратата на косъм. За наша радост изчадието което всъщност само си играе не се взривява в прозорците а само ни гледа няколко секунди след което се отдалечава въртейки се към езерото. Едва тогава си поемаме дълбоко въздух и се оглеждаме за да открием една типична таласъмска бърлога, маниакално подредена и блестяща от чистота. По земята свети черно дърво, стените са изрисувани с мандали образуващи дълги виещи се песни. Таласъмите са големи къщовници. Триглавия нещо говори и сочи ушите си с крива усмивка. Надпреварваме се да му крещим в лицето какво е станало, щастливи като че ли ние сме избомбили бурята, а не тя нас. От адреналина е. Когато се посъвземаме и си възвръщаме слуха, изтръскваме учтиво криле в хола а триглавия вади запотени бирички и всички се нареждаме край масата с цвят на прясно изцедена кръв. Както сме си обещали преди много години, не отваряме приказка на сериозни теми преди да сме направили главите. Едва тогава вадя бележника на великия Бела Логуси и разпалено му разправям за вампирския завет под окупираните от туристи улици на Прага. Както съм очаквал триглавия не проявява почти никакъв интерес. Не знам дали е заради начина по който е станал таласъм или заради нещо друго, но е болен на тема мръсни копелета и е загубил всякакво усещане за идентичност с трансцеденталното. Цялото си време прекарва над това да си блъска главата как да прекара хората на деня и как да върне тоя побъркан човешки свят в релси. Фактът че и хората на ноща са почти толкова сбъркани като че ли не успява да му проникне в дебелата тиква. Не настоявам много много, но малко по-късно подхвърлям на масата няколко забележки за връзките на медните нагръдници с всички тирани през годините, и за гнилата им природа на разрастваща се болест така типична и за човешките им последователи.
- Един вид, копелетата се държат заедно от както свят светува, лицемерничат, правят се на праведни за пред тълпите, а в същото време колят и бесят като за световна. Да си чул за някой причинил смъртта на милиони Сатанист? Разбира се че не си - всички масови убиици са добри, всички са пречистени и благословенни от личната охрана бръснати глави на Бог! Тея скапани на-Дръвници!" - не е честно от моя страна но триглавия ни трябва с целия си неизчерпаем гняв. Разбирам че съм го ударил по слабото място когато покойните ми тъпанчета писват отново, а няколко празни бутилки се пръсват една след друга в стената. Налага се дълго да го успокояваме защото е бесен по три все пак. Мразя се но и това не е фатално.
- Сега е различно, казва ми той по-късно, когато нещата са утихнали и сме потушили временно пожара с няколко бири. - Сега хората се будят един след друг и накрая ще обърнат нещата. А те обърнат ли ги, и при нас ще се наредят..
- Долу Бог!!! - крещи от балкона по-малкия брат който е върл фен на Гео Милев и освен това е жестоко пиян. Добре че сме си направо в гората. Смеем се. Пушим. Разправям на триглавия за краткия ни престой в Будапеща. Егати нощния живот, Улиците гъмжат от свежи будни хора и неживи, а всички тъпаци чезнат по някакви загубени дискотеки и не ти се пречкат в краката да си го просят. Всичко изглежда огромно, тържествено, без да е полирано. Най жестоката градска енергия която можеш да си представиш. Напихме се до ушите и започнахме да хвърчим, пияни прилепи по улиците а хората се смееха и ни подаваха ръка когато се разбивахме в някой непоколебимо засукан стълб. „-Егешегедре” -подаваха ни ръка!
Знам че съм го спечелил за една добра кауза. А той знае че е спечелил нас. Може да разчита че където каквито малки колелца въртим през човешкия си полуден сме готови да ги задвижим в правилната посока когато дойде часът. Не хората са част от системата, тя е част от тях! Малкия си избира един ъгъл и отива да говори както обикновенно на чергата която таласъма му постила, а брат му стрелка кръвнишки поглед по нощните пеперуди от дивана. Мързи го обаче, не е видял глад кучето. Слушаме дъжда.

+++
На другия ден Триглавия се обажда в работа и си взима една седмица отпуск.
- "После че ги чупим" - шегува се докато затваря телефона, - кой ще ме носи?! Не се шашкайте, -ха-ха -смее се на сгърчените ни физиономии докато прави знаците -аз мога да ставам много, много малък.

Нямаше как да не се сетя за капитан Блъд.