ХуЛите - По залез

Какво ще пишеш ти за нас,историйо,
На овехтелите си страници!
Дали че паметниците съборихме,
Или че хукнахме през граници.

Дали,че сринахме заводите,
На скрап ги смелихме на поразия,
И пратихме по коловозите
Децата наши на просия.

Ще пишеш още как горите ни
На въглища за скара стават!
Ще пишеш как рушим строеното,
Дедите що во век създават.

И още,ти пиши,историйо,
Как брат на брата в таз земя посяга,
Крадец да бъдеш чест е в нашата държава,
“приватизираш”както ти приляга!

Пиши,пиши, как в този “земен рай”,
Родителите ний зарязахме комай!
Как старческата мъдрост стана непотребна-
За “европеизацията” тя е вредна!

Народ без вяра,без идеи,
Народ, зарязал бащино огнище,
Народ, децата си що пъди във чужбина,
Морето си що прави на бунище.

И запиши,как лесно и без бой,
Имотите продаваме безброй,
На нации за тях от векове ламтели,
По-лесничка победа те не са видели!

Историйо,историйо!
Дали ще някой ден
Да каже някой:
"Има Видовден!"