Последната една минута

Автор: apostola
Дата: 11.07.2012 @ 22:24:47
Раздел: Любовна лирика


Неповторима като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
със разкопчана бяла ризка.

И влизаш ти във моя храм
с едно желание последно
и тука пак без капка срам
да пуснеш жилото си вредно.

В сърдечния ти таен кът
аз виждам думите отровни.
И според тебе по светът
невинните-и те виновни...

Преглътнах твоите слова
с тирадата ти тъй надута.
А щастието бе в това,
че бе при мен една минута.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=153894