ХуЛите - Мишка

...
Стотици малки очички бяха насочени очакващо към далечния край на хангара. Те бяха привлечени от млечната светлина на внезапно стартирал монитор и миризмата на фъстъци, която излъчваше индивидът зад компютрите.
За хилядите мишки, любопитно изправени на задните си крачета, ароматът на ядки беше по-силен от този на опушени кабели. За Киро Фишера - като единствен представител на човешкия род в сградата, надделяваше мирисът на уйски от преливащата чаша. Но Киро, кръстен така на дядо си и с прякор, лепнат не заради умения в шаха, а по-скоро от страстта му към лотариите, не беше единствен с име тук. Самият той се погрижи всеки малък гризач да има лични данни и комбинация цифри, изписани по болезнен начин на сивото му гръбче. "Един груб модел на нашето общество.." - помисли си и стартира експеримента, на който разчиташе толкова много.
Киро просто разбра, че бъдещите печеливши числа на хазартните игри не се узнават с времеви скок или ясновидство. "Залагането трябва да стане преди залагането!", както обичаше да се шегува с откритието си. Резултатът беше обещаващ. Мишките тичаха хаотично в лабиринтите на бетонния басейн, който му отне година да построи. Успехът на експеримента беше между злощастието да се доберат до вкусната ядка и късмета да оцелеят от хитрия капан заложен под нея. Така е и в живота - сполучливите комбинации са като оцеляване на единици човешки същества. Знаеше го, когато се наложи заради хазарта да напусне семейството и децата си, както и когато взе огромния заем от своя бивш съученик Тишо Конана.
"Много си загубен, баце,", каза му Тишо, подрян на джипа си - "..ама ти си знаеш! Една година и после ми приписваш къщата и хангара от баща ти."
Подаде му пакета и масивните гуми го изтъркулиха нанякъде. Но въртеливото движение сакаш дръпна времето напред и денят за плащане на борча дойде. Киро не разполагаше със сумата, но в душата му на покерджия се беше настанил безгрижен триумф. Чуваше, с изпискването на всяка следваща мишка, как се приближава до успеха. Kолко лутане му костваше, докато подреди пъзела в ясен план. "Серумът на късмета" за него беше игра между живот и смърт - моментът, когато притиснатия инстикт за самосъхранение черпи информация от бъдещето. През дългата зима, сам пред компютрите в студения хангар, изчете всичко каквото откри от Паскал и Ферма, до модерните научни теории на хазарта и използва заетите пари търпеливо да гради бетонния лабиринт и да монтира електронни релета. В началото му хрумна да експериментира с мравки или рибки, но технически не се получаваше, а и организацията им на поведение беше различна от тази в обществото на бозайниците. Идеята за мишките го осени, когато търсеше къде трябва да се изолира тавана, за да пребори студа в огромната сграда. Видя забравените от преди смъртта на баща си чували със зърно, пръснати и сдробени, и хилядите сиви животинки, които се криеха в пролуките. Киро ги излови с много търпение и отдели безкрайно време да ги надпише с малък пирограф. В последния месец направи два опита. Сред телата на убитите, откри една издъхваща мишка, която носеше числата на първата печалба. Беше комбинация от втори ранг, с едно непознато число, но схемата работеше. Броят на участниците беше ключа към успеха. Киро отвори клетките и изсипа всичките останали пленници в лабиринта. Бяха гладни от дни и не се наложи да чака дълго. Когато компютъра престана да приема активност от капаните и от известно време нямаше движение, Киро включи луминисцентното осветление и тръгна към мястото на последния задействал сензор. Дъното на бетонните меандри беше отрупано с мъртви мишки. "Няма оцелял - няма печалба" - сърцето му запрепуска в паника, когато нещо потрепна и една животинка изпълзя невредима. Фишера почти я сграбчи и облекчен до дъно, я понесе, без да усеща малките зъби, които се защитаваха от грубите му пръсти. Имаше около час да пусне цифрите с комбинацията от оцелелия гризач, после солидно уйски и стрес до края на тиража.. Успя да стигне навреме до тото-пункта. Така и не се довери на интернет лотариите. Подгони кола си по прашните крайградски пътища към хангара. Чашата си беше там и Киро я грабна, когато пускаше новините. Отвън се чу плъзгането на тежки гуми по чакъла в двора и той бързо скри тото-фиша под ниската част на бюрото. За повече не му остана време, защото с блъскане на вратата се появи Конана.
- Здрасти, наборе, напълни една и за мене!
Фишера сипа уйскито и го подаде. Знаеше, от опита си с хазарта и хората като своя съученик Тишо, че трябва да е подготвен за всичко.
- Е, кви са цифрите?
- Числата са тук.. - каза Киро и подаде листче с преписаното от гърба на мишката.
"А сега да чуем първото изтеглено..", прозвуча гласът на говорителя.
Едно след друго, числата съвпадаха до последното.. Двамата бивши съученици мълчаха пред екрана и не знаеха как да реагират. Конана глътна всичко на екс и изломоти:
- Къде е фиша, Фишер?!
Другият вече се беше навел и ровеше под бюрото. Провери всеки ъгъл , но не откри нищо.
- Няма го! - каза.
- Лъжеш! - Конана стана и обиколи хангара с тежки стъпки. Спря до лабиринта и погледна вътре.
- Баси гаврата!- изкоментира той и тогава започна стрелбата.
Паниката и отчаянието бяха превзели Киро. Извади скритото оръжие от бюрото и натисна спусъка. Някогашният му съученик изрева и това беше последното което чу Фишера. Kъсметът му бе още след първия куршум, който го улучи, да престане да чувства. Тишо Конана продължаваше да натиска спусъка, после му прилоша и се срина в бетонния бясейн.
Установи се тишина - без цветове, мирис и форми, и мишката се успокои.
Тя продължи да раздробява на малки късчета парчето хартия изпъстрено с черни цифри. Усещаше че раждането наближава и гнездото трябва да е удобно.