ХуЛите - За мишките и змейовете- 3

Приземяването страшно много заприлича на онова след първия му успешен летателен опит- по очи и в края на прясно издълбана аварийна бразда. Змейо се надигна с пъшкане и се огледа.
Беше се приземил (по-скоро аварирал, съдейки по тъпата болка в задника и муцуната му) на някакво плато точно пред големия отвор на пещера, до която имаше табела със мигаща стрелка сочеща входа.
БЮРО ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ЗМЕЙСКИ ДЕЙНОСТИ.
Змейо се огледа. Платото беше пусто. На около не се мяркаше жив змей, но ако се съдеше по няколко бразди в пръстта до неговата собствена неотдавна е имало и други ентусиасти ползвали летящия старт на Щърбов. Змейо погледна отново към табелата, която го подканваше да влезе в пещерата.
Сви рамене. Какво пък. Така и така беше дошъл до тук...
Той се затътри към пещерата. Оказа се тясна с няколко гишета, зад които дремеха типичните за всяко рядко използвано административно учреждение престарели лами, които вече броят вековете до пенсия. Пода беше покрит с прах и само една бледа пътечка показваше, че все пак наскоро е имало няколко посетители до един с прясно натъртени задници. Зад гише № 1 светеше екрана на малък черно-бял телевизор и когато се приближи видя, че сбръчканата ламя е впила късоглед поглед в екрана с бабешко обожание. На малкия екран красавецът Змеялдо Риос тъкмо щеше страстно да впие муцуна в муцуната на хубава и мургавичка змеица, която се опитваше да го разубеди, защото баща ѝ- злия дон Змейронимо, вече я е обещал за жена на не по-малкия злия си приятел и съсед дон Змаейардо, който пък в замяна е обещал да му даде бутилка с жива вода, която да излекува мозъчния тумор на архизлия брат на дон Змейронимо. Змейо въздъхна. Поредната сапунка заснета някъде в Латиноамериканското царство. В последното време на направо наводняваха ефира и все по-често му се налагаше да гледа телевизия от Горната земя. Там сериалите също бяха глупави, но поне актьорите имаха далеч по-кулинарен вид.
Змейо се изкашля учтиво, но старата ламя не реагира. На малкия екран Змеялдо Риос гледаше страстно въпросната мургава змеица и я омайваше като ѝ казваше колко са красиви люспите ѝ.
-Извинете-каза Змейо максимално учтиво.
-Вземете си номерче!-изръмжа ламята без да се обръща.
Змейо се върна до входа на пещерата, духна дебелия слой прах, който беше покрил малката машинка за билетчета и си изтегли едно. Оказа се номер 4. Явно Бюрото нямаше кой знае колко клиенти. Змайо се върна до гишето, където Змеялдо Риос летеше над гори и реки след мургаволюспестата си любов, която бягаше в опит да запази невинността от всеизпепеляващата страст на обожателя си. Момата не изглеждаше да си дава кой знае какъв зор във въпросното бягство.
-Взех билетче-каза Змейо.
Ламята отново не се обърна.
-Да дойде номер 1.
Змейо се обърна и огледа съвършено пустата прашасала пещера. На тавана кротко спяха няколко прилепа, които очевидно се радваха на тишината и спокойствието.
-Няма номер 1.
-Тогава номер 2-тишина.-Казах да дойде номер 2!
-И номер 2...
Ламята се обърна и стола ѝ изскърца под натиска на многовековната люспеста плът. Погледна го свирепи през дебелите лупи на очилата си.
-Младежо-каза тя назидателно, опитвайки се да хвърли едновременно поглед и към телевизора.-Колкото повече бързаш толкова по-бавно стигаш!
Змейо огледа отново пустата зала. Изглежда някой тук е бързал много преди той да се измъкне от яйцето. Той все пак си затрая и само подаде билетчето си.
-Така-измрънка ламята под нос-Ти си номер 4. А номер 3 къде е?
-Няма номер 3.
-Ами номер 2... той нещо не се обади, когато го повиках.
Змейо взе да се нервира.
-И номер 2 го няма.
-Младежо-изръмжа все така наставнически ламята-щом ти си номер 4 е съвсем логично преди теб да има други трима. Никак не е културно да е пререждаш! Вие младите...
-Искам разрешително за лов на юнаци.
Ламята млъкна и примигна късогледо срещу него.
-Лов на юнаци?
-Да, лов на юнаци.
-Ленче-писна изведнъж ламята.-Леееееенче! Леееееенчеееее...
-Кажи, ма-екна вик от съседното гише, където се подаде поредната очилата физиономия на престаряла ламя, която е била стара дори преди онзи маниак Най-малкия брат да свие Златната ябълка.-Кво си се развикала? Да не съм глуха, ма?
Змейо завъртя очи, но си замълча.
-Момчето иска разрешително за лов на юнаци.
-Плати ли таксата от 10 жълтици?-попита колежката.
-Не-призна си Змейо.
-Ами ти какво чакаш, а?-скара му се още по-старата ламя.-Отиди на касата да платиш!
Когато Змейо се отдалечи към другия край на пещерата където над едно гише висеше табелката КАСА чу нещо, което тук трябваше да минава за шепот.
-Тия млади никой не ги учи на ред.
-Аха.
-А едно време...
Змейо спря пред касата, където вече го чакаше поредната ламя, която за негов шок беше още по-стара от другите две.
-Какво желаете-писна тя насреща му с толкова изтънял от годините глас, че един прилеп тупна на пода.
-Да платя такса за лов на юнак.
-Какво?
-Да платя такса за лов на юнак!
-Говори малко по-високо младежо.
-ДА ПЛАТЯ ТАКСА ЗА ЛОВ НА ЮНАК!!!
Ламята го изгледа обидено. От другия край на залата се чу недоволно мърморене и нещо за днешните младежи и уважението към по-старите.
-Не е нужно да крещиш, младежо! Не съм глуха!
Змейо затвори очи и си представи голямо езеро заобиколено със зелени ливадки, над които прелитаха чуруликащи птички.
-Да платя такса за лов на юнак-каза той отново.
-Чух те още първия път-изпуфтя ламята и чукна няколко копчета на древния компютър пред нея.-Десет жълтици.
Змейо плати и получи пачка ордери. Върна се при ламята на първо гише. Тя изгледа ордерите един по един с онова търпение, което имат само създанията преживели Потопа, накрая си хареса един и го взе за себе си. Бутна останалите към Змейо.
-Желаете ли да разгледате каталога с налични юнаци?
-Ами аз... такова...- запъна се Змейо- искам един конкретен юнак.
Ламята се намръщи.
-Ами за това трябваше да платите допълнителна такса от 5 жълтици!
Змейо отново се затътри към касата, а зад него се чу мрънкане на тема колко неуки са съвременните младежи. След кратък разговор с глухата касиерка, който по нищо не се различаваше от първия (тя май дори го беше забравила и първо трябваше да я убеди, че е платил първоначалната такса от 10 жълтици, което му отне около 15 минути и когато приключи на пода се търкаляха още няколко зашеметени от звуковата атака прилепа). В крайна сметка се снабди с още една пачка ордери и се върна на първо гише, където всички те бяха прегледани с влудяващо внимание.
-Така-каза накрая ламята.-Отидете на второ гише. Там се обработват заявките за специален избор.
Змейо повлачи опашка към второ гише. Там ламята също прегледа пачката ордери един по един със скоростта на движение на тектонични плочи и след това поиска екземпляр от ордера за платена първоначална такса. Змейо ѝ даде. Отново бавно и влудяващо оглеждане на всяка цифра, буквичка и запетайка. Той отново си представи езерцето, ливадката и птичките.
-Така-каза накрая ламята-Кой юнак бихте желали да се сражавате?
-С Юнака.
-Да де, ама кой точно?
-С Юнака-повтори Змейо.
-Да де, то е ясно-започна да губи търпение ламята.-Аз те питам кой точно?
-Ю-Н-А-К-А-изръмжа Змейо буква по буква.
-Абе ти глух ли си? Питам те...
-Леееенче!-намеси се колежката от първо гише.-Момчето може да има предвид Юнака.
Ламята изгледа Змейо сърдито.
-Ами тъй кажи де!
Змейо стисна очи. Езерце, ливадки, птички... ламята сложи пред него някакъв лист.
-Разпишете се тук, тук и тук! А ето тук- два пъти.
Змейо послушно се разписа. Лапата му лекичко потрепваше. Ламята взе листа, огледа всеки един подпис внимателно и след това бръкна в бюрото си и извади някакво малка ламинирана карта.
-Ето това е вашето ВИП разрешително. Не го губете, защото не можем да ви издадем копие и пак ще трябва да плащате такса. Носете го със себе си по време на сражението, защото ако изядете юнак без него дължите глоба от 300 жълтици и отнемането на разрешителното за летене за 1 месец. ВИП разрешителното ви дава право да изпепелите не повече от 100 градски стражи, четири села и един дворец, но без да пипате принцесата- за тях се издава отделно разрешително за похищение. Никакво пиене на извори и ядене на стада. За тях също е нужно отделно разрешително. Ядене на хора освен юнака е допустимо само ако е в случай на самоотбрана. Иначе дължите глоба от 50 жълтици. Разбира се можете да поискате издаването на комбинирано разрешително за цялостна змейска дейност- дворци, принцеси, юнаци, извори и така нататък, но трябва да платите такса от 200 жълтици и да изчакате една седмица за обработка на заявката. Искате ли да попълните молба?
-Не, не, това ми стига-Змейо заклати глава почти истерично.
-Ето ви брошурка-ламатя му подаде с треперещата си лапа лъскаво парче хартия- и това. Бюрото има договор със Старата школа. Всеки змей, който си изкара разрешително за змейски дейности получава купон за намаление на стоки купени от фирмените им магазини.
-Имам си вече един-Змейо неразумно ѝ показа купона даден му от Щърбов.
Ламята късогледо се пули минута срещу купона.
-Това е за стоки над 100 жълтици-каза тя.-А този е за покупки под 100 жълтици. Чакай... ти да не си се срещал с Хърбел?
-Какъв хърбел, ма Ленче-писна недочула ламята от първо гише.-Я го виж какво едро момче е!
-Не ма!-сопна ѝ се Ленчето.-Говоря за Хърбел... момчето на Кльощавел и момичето на Гъзосритов... кажи я де!
-Многоящна ли?
-Не, ма! Тая е щерката на Бързокрилов. Щерката на Гъзосритов... оная дето ходеше да рита канари с момчетата кат беше малка... брех, забраих ѝ името.
-Да не е Разкъсваческа...
-Не ма... туй е щерката на Вегетариански. Как му беше името на туй момиче... Дребничка!!!-писна ламята изведнъж и още два прилепа се оказа на пода.-Дребничка ѝ беше името. Дребничка Гъзосритова!
-Дребничка-колежката ѝ се замисли докато преброди пластовете на многовековните си спомени.-Да бе, онуй момиченце дето работеше в каменоломната. Ама кви канари вдигаше само.
-Тогава татко ѝ беше болен и тя го заместваше.
-Да, и за две седмици опразни цялата каменоломна. Моя внук от там си поръча камъните за пещерата дето я направи миналия век. Казваше, че по скалите имало следи от зъбите ѝ.
-Да бе, тя пък дъвчеше скали-ламята зашептя доверително на Змейо-зъбите ѝ все растяха едни ейййййй такива. Горкото момиче. В училище все носеше шини... да се уплашиш направо.
-Дребничка?-попита Змейо.-Така се казва майката на Хърбел, така ли?
-Аха. Майка ѝ много се измъчи докато снесе яйцето ама татко ѝ... Змея да го прости... беше кьоркитюк пиян и я кръсти Дребничка. Та се взеха двамата с Кльощавел... уреден брак ама ко да се праи. Хърбел се е метнал на майка си. Иначе си е много добре момче. Живее близо до моята пещера и ми помага да си занеса покупките у нас. Той те прати тука, нали?
-Как познахте?
-Отпечатъка под опашката-ламята му се ухили, показвайки пожълтелите си зъбни протези.-Той има такъв голям крак. И тримата преди теб имаха такива.
Змейо кимна, взе си разрешителното и решил, че моментът е крайно подходящ за отстъпление (всъщност за позорно бягство) бързичко затупурка към изхода на пещерата заобикаляйки няколко зашеметени прилепа, които се щураха наоколо, опитвайки се да си спомни как се лети.
Изскочи навън и си пое глътка чист въздух. Поколеба се. Сега пък накъде? Погледна разрешителното в лапата си. Така, лятната вила на Юнака беше посочена като едно от възможните местоположение. Имаше си и телефон за змейски справки, но се обзалагаше, че и той се обслужва от поредната престаряла, недочуваща ламя. Нямаше да издържи втори път.
-Така, значи Царството-изхъмка Змейо под муцуна.