ХуЛите - Б.Д.У.

Той е толкова сладък,
като захарния памук от съборите в детството ми -
моят анимационен герой с
оцветен в бяло, черно и шарено свят.

Така мило говори,
когато отваря двете чертички на устните си.
Понякога се осмелява да се намръщи и тогава мисли, че е Депресиран,
но го оправдавам за това - та Бду не знае всички човешки и световни чудеса.

А как силно ме прегръща моят Бду -
сякаш някой спира кранчето на въздуха,
за да не се спука балона на сърчицето ми.

Понякога мълчи, но с онова мълчание,
което те кара да си кажеш
„Колко е хубава тишината с теб, Бду”.

И очите му как ме гледат,
когато е Уморен те стават малки, като две звезди
които се отразяват върху лицето ми,
а когато не е Уморен са така дълбоки като море, в което искам да се гмурна.
Очи – душа.

О, а каква душа има – анимационна и така забавно невинна.
Мисли си, че е лош и тогава огласям света с моя най-искрен смях.
Но може би е нормално анимационен герой да мисли такива анимационни неща.

Просто, когато е Болен и вдигне температура, винаги си мисли,
че няма термометър, който да я измери и лекар, който да го прегледа,
защото Бду вярва, че щом светът не се върти около бялото е Болен, Депресиран или Уморен – не света, а той,... но всъщност понякога си мисли това и за света.

Ех, Бду толкова си наивен...
Когато светът не се върти около бялото е,
защото още не е направил пълна обиколка около шареното.
А черното е само фон за белите редове на стиховете ни, за да се четат.

Отидох до аптеката за последен модел термометър.
Бду няма температура само една черна мисъл, която успях да изпъдя с размахване на пръст пред носа й.
- Целувам те Бду – казах тихичко в тъмното и го направих.
- Лека нощ, цвете – прошепна той гушкайки ме.
- Апчих - ...отвърнах аз и заспах