ХуЛите - Дъждовно

Празници витаят – лешояди.
С бялото се хранят.
На живота.

Някой плаче в небесата -
бие със юмруци
по стъклото.

Тежки от пера и глад
кацат мършояди
на софрата.

Тук съм, черни мои приятели!
Ще оглозгаме деня
до кокал!

Да изпие костния му мозък
после друг ще дойде.

Млъкна. Онзи. В небесата...
И е страшно.