ХуЛите - Кукувицата

Под вековно дърво, върху млада тревица,
бяхме с нея сами, и се чу кукувица.

И видях как любимата пръсти присвива,
и си шепне наум, и изглежда щастлива.

Аз веднàга ѝ кàзах: - Любима, постой!
Колко пъти ще кукне, напразно не брой!

Няма смисъл да знаем колко дълго кукува,
ако първо не знаем за какво пророкува.

Ако кука за мен – докога ще живея,
ще покука, покука, и ще онемее.

Ако казва обаче тази птица красива,
мойта обич към теб докога ще е жива -

след хиляда години да преминеш оттука,
тази птица добра все ще кука и кука!