ХуЛите

идвам си с дъжда
да
някой ме понесе
този от когото съм родена
да
дъжд е
леко е
и тежестта ми
крехко
приплъзва трепет
по листо
дъх лимонова трева разгръща
сетиво и мисъл и небе
хладното настръхване е радост
непривична за света ни неудобен
пътят не е бил по-стръмен
а ме носи сам дъжда
да пристигна
в себе си
завръщане
на
ехо
след скалите
носи ме той
да
дъжда