Отдел(е)но

Автор: desert_inrose
Дата: 19.05.2012 @ 10:58:20
Раздел: Любовна лирика


Убеждението за отделност... Заблуждение.
Не само спрямо теб; не само, но...
Всичките ми "аз" са стрАхови явления -
да не хлътне в бездна тихото ти рамо.
Затова на сутринта така боли врата
въпреки възглавките анатомични.
Тръгнеш ли, аз няма да посегна да те спра.
Трепетът ми, само, дебне драматично.
Ще бъде късно и за бързите коне,
мисъл лека дръзне ли да те поеме
по път, стеснен за моите рамене...
„Щом има гръб, ще има и проблеми.”
От греха ни поотделно идва този страх.
Без него късно вечер не заспивам,
прегърнала чернилките на земния сумрак,
рамото ти с тях да преповивам...

Коси тъмнеят в тези часове,
растат, увиват се, магнитно лепнат,
нахранени, вживяват се в лиани,
докато лък с лъчи в целта кове
стрели-издънчици на лешник*.
Тихо, спи, да зрее плътността им!

А мъгла посреща вън частиците,
трохи индигови, останали след мрака:
„Елате за последно да ни видите!”
И прегракват после, глъхнат зад кората.
Ще опитам още да поспя.
Ще досънувам, вместо тях, съня си.
После с болка във врата ще се свестя,
ще погледна, спящ пред мен, деня и
утро, медена смола, ще просветли очите,
зелени пръски ще покълнат в ириси дървесни.

Паяжина е отделеността, прозрачна ципа, а
най-тъпи болки са онези, острите. Човешки.

---------
*стрели за лък се правят (и) от лешник – от издънките (или от по-млади разклонения) на самото дърво


Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=152065