ХуЛите - Гергьовденско

Сълзи ще мият още участта ни,
копнеж човешки вече е покълнал.
Обръща осъзната простота ли
небето ни... А лястовици мъкнат
сламки, кал и други там градивни...
И дебнат, по инстинкт, за отрицание.
Гнездото им ще бъде над главите ни,
а бъдни полети – наченки на познание.
“Здрасти Георги, как си Георги!” – поздравявах
кол, забит сред каменна градина.
Защото никой Георги не познавах
да вирее в безоазисна пустиня.
Обърна се небето в простотата ми.
Очертанието кръгло се затвори.
Сълзите ми ще мият участта ни
в отговор на “Здрасти, Георги...!”