ХуЛите - Гара за двама

...

С пиян екипаж от пиян коловоз
пиянският влак заминава.
Увисват в небето въпрос след въпрос
в притихнал мираж от забрава.

Последен сезон и последна любов.
Горчи вечерта от въпроси.
Но явно не съм за раздяла готов
и своята болка си нося.

Понякога помня, че бил съм и млад.
Понякога смътно си спомням.
Измислям прозорец с кънтящ звездопад
и дом от съня на бездомник.

Последно танго и последен кадрил.
Шепти в полусън Компарсита.
Понякога зная, че влюбен съм бил,
понякога птици долитат.

Препуска среднощно пиянският влак.
Със себе си сам се сбогувам.
Не виждам семафор; не виждам маяк.
Пътувам. Пътувам. Пътувам.

С притихнал от есенни сенки перон
ме чака безименна гара.
На своя премръзнал от залези трон
последният залез догаря.

Сбогувам се дълго. Сбогувам се пак
с последна любов за последно.
Пиян пасажер от пиянския влак –
отивам си сам и по бедност.