ХуЛите - дубрютру

Съмва се. И слънчев лъч пробива
като с перфоратор леността ни -
разумът протяга се сънливо,
пробвайки фотонче да прихване.

Тъкмо да го стигне и се парна -
сякаш за нахалството наказан.
Дръпна се. Въздъхна тихо: `Карма!`
Тежко е и мрачно - да си разум.

Твърдо управляваш над нещата -
минали, сегашни, даже идни...
Как да те пробие светлината?!
Съмването как да те достигне?!