ХуЛите - Ето така се свети

Четирима млади колеги обикаляме хотелите в София, но никъде няма свободни места. Остава ни само една възможност - да наемем частна квартира.
- Нямаме квартира за четирима – занарежда лелята от квартирното бюро – Мога да ви настаня в две квартири с по две места. Но да не забравите, че стаите се освобождават в девет часа сутринта и ключа се оставя на хазаите.

Грабваме адресите на квартирите и хукваме да си свършим работата, за която сме в София. Четиримата, специалисти по електроника, работехме в голям завод със специално производство. По това време, а историята, която ви разказвам се случи през далечната 1985, никой не трябваше да казва какво точно работим – е не проектирахме телевизори. За да завършим поредната разработка, трябваше да направим климатични изпитания, а в нашия завод нямаше толкова голяма хладилна камера. Това можеше да се изпълни само в лабораторията на един от институтите в София, затова и ни командироваха.
В лабораторията ни посрещат с разписание... кога спира тока... кога спира водата. Като че ли бяхме забравили как цялата страна беше като дискотека – тук угасва, там светва.
Двете квартири, които наехме се намираха от двете страни на оживен булевард, почти на последните етажи на високи блокове, а и доста далече от лабораторията – на около петнайсет минути пеша. Аз и Симеон се настанихме в едната квартира, а Ангел и Минчо в другата.
Съобразявайки се с разписанието – има ток, няма вода и няма ток, има вода, за седмица почти завършихме изпитанията. Минчо си тръгна, просто нямаше смисъл да се мотаем всички до края.
Останали трима, решихме да се почерпим за завършването на проекта. Със Симеон накупихме питиета и мезета и отидохме в квартирата на Ангел. На вратата ни посрещна красиво стройно момиче, на вид на около двайсет години и ни посочи стаята на Ангел. През цялото време, докато се черпехме се шегувахме за съжителството му с младата и красива хазайка. Веселието си е веселие, но приготвената на масата свещ и кибрит до нея ни напомнят често да поглеждаме часовника и накрая оставяме Ангел да се оправя с почистването и бързаме да се приберем преди да е изгаснал тока и да не се катерим десет етажа по тъмните стълби.
На другия ден, аз като най-ранобуден издърпах Симеон от леглото и в осем и половина цъфнахме в лабораторията с багажа си. За наше щастие имаше ток и вода и до обед трябваше да завършим всичко.
- Трябва да се върнем до Ангел, да си събира багажа и да дойде в лабораторията и ако успеем ще се приберем със следобедния влак. Нали си го знаем, че е поспаланко, ако не го събудим може да спи и до обед. А може да видим и красивата хазайка...
Връщаме се обратно със Симеон и за наша изненада срещаме Ангел пред блока.
- Ангеле, идвахме да те събудим, а и си мислехме дали ще видим отново красивата ти хазайка.
- Не знам как се събудих толкова рано, но едва гледам и без да искам затръшнах вратата зад себе си и сигурно я събудих.
- А ключът?
- При мен е.
- Събирай торбата и те чакаме, дано да успеем за влака.
В девет часа, сме отново в лабораторията и със Симеон делово довършваме работата – оформяне на протоколите, прибиране на измервателните прибори. Минава десет часа, а от Ангел няма никаква следа. Става десет и трийсет и най-сетне колегата ни се появява. Едва пристъпва, явно притеснен като че ли е виновен, не смее да заговори.
- Ангеле, какво се е случило. Изглеждаш като че ли са те били? Какво стана?
- А, тя не е за разправяне – Ангел се изчервява още повече и пристъпва от крак на крак.
- Е казвай де!
- Нали трябваше да освободим стаята до девет часа. Когато сутринта минах през антрето не чух никого, а и вратите на хазаите бяха затворени, но тъй като затръшнах вратата, сигурно са помислили, че си заминавам. След минути се връщам, като внимавах да не вдигам шум. Опаковах си багажа, събрах на куп мръсните чини и в този момент угасна тока. Запалих свещта и с купчината мръсни чинии тръгнах към банята. В антрето просветваше от отворените врати на кухнята и хола. В мига, когато преминавах между двете врати, неволно погледнах към хола – а там... младата хазайка – гола, се изправи пред мен с цялата си изкусителност. След миг вцепенение, се почувствах неудобно и се обърнах с гръб към нея и се втрещих съвсем. Насред кухнята – гол, стоеше млад мъж... А аз между тях с запалена свещ в едната ръка и купчина мръсни чинии в другата...
Ангел едва стоеше на крака и му подадох стол да седне.
- А после?
- Всичко това стана само за миг. Хазайката се разпищя, а онзи тръгна към мен, както си беше гол голеничък... Е, стига сте ме разпитвали...Просто двамата ме изритаха през вратата, добре, че успях да си грабна багажа...
Ангел не проговори ни дума повече за тази история.