ХуЛите

Снежинка във вихъра ветрен,
въртя се –

нагоре във полет,
надолу в спирала...
На нечия устна се виждам поспряла,
в нечия гръд да замра
и далеч от студа,
в кротка, мила сълза своя лед да стопя,
в топла приказка бяла.