ХуЛите - Майка

Сутринта стъпва бавно, като да има мазоли – минават цели десет минути между седем и петнадесет и седем и шестнадесет.
Мъглата отвън е кафе-о-ле и мие потъналите в прах прозорци, на които е все едно дали има или няма пердета. Защото очите на момчето са затворени (наистина), очите на плюшеното кученце до възглавницата също (само наужким), а в сънищата и на двамата е още нощ. Но сутринта няма избор – не може повече да забавя темпото. Мъжът на улицата, вдигнал левия си крак във въздуха, трябва да продължи по пътя си. Жената, подала мигач за десен завой, трябва най-после да го направи. Дори сврачката, отворила човка, за да клъвне парче кифла, трябва най-сетне да напълни стомаха си. Сутринта пристъпва до леглото и погалва момчето по косата.
Понеделник. Още само 98 дни до лятната ваканция.