ХуЛите - Единствена

Разкажи ми за нея.
Как сутрин кафето немее,
зареяло лекия дъх към снагата и,
цялата в бяло.
Как денем очите ти
търсят нозете и,
тръпнат и тръгват
нагоре, нагоре...
Как мъка пропива
духа ти на мъж,
когато я видиш
обвита в печална мъгла
и не можеш да зърнеш
оня свиден колан,
закопчан с твоя пафта
от нежно дърво.
А нощите, тези нощи безмълвно
копнежни, пропити с нега.
Но пролет ще дойде
и пак ще си с нея и в нея -
двамата като едно.
Тя е твоя, единствена, вярна
любовница - планината,
наречена Пирин.