ХуЛите - Море пред очите

Тя работи усърдно през цялата година, за да спести пари за най-мечтаната почивка в живота си: на брега, в стая с прозорци от тавана до пода, от която се вижда море. Само море.
Ходи пеша, за да пести от транспорт. Прави списък на съвсем икономични ястия, които редува, за да не й омръзнат и си забранява да купува готова храна, хамбургери и пици. Не излиза с приятели, за да не харчи грешни пари. Мисълта за ваканцията й помага да не усеща лишенията. Всъщност, тя изобщо не мисли, че се лишава от нещо, а че печели - всеки ден я отпраща по-близо до мечтата й. И докато тялото й извайва форми и губи излишните си мазнини, сметката в банката й набъбва по малко, но непрекъснато.

Само един път се поддава на изкушението да купи новата книга на любимия си автор. Непредвиденият разход я разстройва, но след това оставя книгата настрана, за да я прочете по време на почивката си. Така хем се наказва, хем усещането за бъдещо удоволствие става още по-осезаемо.

И ето я – в мечтаната стая на брега на морето, точно в онзи хотел и точно както си го е представяла цяла година. Ако седне на фотьойла до изящната малка маса – морето танцува пред очите й. Ако излезе на отрупаната с цветя тераса, то шушне в краката й. Дори от леглото си вижда само море и небе... В съзнанието й нахлува поток от нещата, които е загърбила, за да има това. Да, струвало си е… Не съжалява за нито една спестена монета, която накрая й е поднесла това удоволствие.

Отваря куфара, взема книгата и започва да чете. Не вдига очи от ситните букви целия ден и следващата нощ, и следващия ден, и нощта след него…

А морето шуми ли шуми отвън и не разбира. Нищо не разбира.