ХуЛите - Изгнило време

Безверие, душевна низост, в небето грее кървава луна
Въздушна криза, задух, топла и смърдяща мараня
Остатък вечен, спомен от отдавна минал сън
Виси зловещо, като призрак там навън.
Вони на труп, подпухнал и покрит със плесен
Заклан брутално с нож от мозък бесен.
Прогнила плът, разложена зараза,
Разкапан бинт от нечия проказа.
Душа, покой, безмълвие, латентност вяла,
Безмерна тягост, отдавна остаряла
Безумна тежест, натрупано с години бреме,
Омраза, гнет, таена злоба, завист и коварство
За сатаната е любимо туй лекарство.
Отровна злъч, злорадство и ненавист
Остатъци от древен шепот на мъртвец
Пребит и мъчен, молещ за пощада,
Последен хрипт, издъхнала душа
Била красива някога и млада
Сега затворена във хладен гроб
С откраднат спомен и разбит живот
Обречен винаги да бъде роб.
Описах ви картина, малко мрачна
Подправена със кръв и сол,
Но няма как да бъде тя прозрачна
Безумна песен, изпята в си бемол.