ХуЛите - Pисунка с въглен

от пипалата на съня
по хребета на оцелялотo cи утре
отърсвам се от агрегатните си същности
за да остана по душа единствено
ръцете ми започват от брадата ти
по тънки даже и от профил
пролазващ по стената като себе си
наназовим и пълен като космос
изплетен от невиждащи протяжности
като хриле издишват те ръцете ми
защото не поиска да изрежеш
прегръдката от органа за дишане
изтръгвам те във осем и половина
и после постепенно вкаменяваш ме

а гънките от сенки по лъчите ти
чертаят ме – ескизи за сънуване