ХуЛите - Приказка за вярата,надеждата и любовта

В едно царство на приказките живеело момче .То било много емоционално и чувствително. Умеело да се радва на малките неща около себе си и да раздава на всеки онова от което се нуждае.
Доверието си подарявало на загубилите го, обичта си давало на беззащитните, топлината си на тези които студували, сигурността на колебаещите се и затова всички го обичали.
Неговият смях огласял Къпиновата гора, където зреели ароматни къпини.Силуетът му се оглеждал в езерото ,носещо името Дезире,а очите му събирали чистотата на утрото и цвета на залеза. Безгрижните му дни се нижели пълни с вълнение .
Но един ден момчето се събудило тъжно. Шепа тъга стаена в сърчицето му, карала очите му безмълвно да валят.Не го радвала песента на птичките , аромата на цветята , огледалният образ на езерото което то толкова обичало.
Момчето се чувствало само , объркано и изоставено.Мислите му капели като сълзи, а в чувствата му кипяла тъга. Уплашено се опитвало да събуди сърцето си от това пиянство с тъга , а то още повече се опивало. Хиляди въпроси напирали :
-Къде сгреших?
-Какво направих? - питало се момчето и сълзите му се размивали в отчаянието си.
Всички около него му съчувствали и искали да му помогнат. Слънцето се опитвало да лизне бузката му , дърветата му правели прохлада, птичките се опитвали да му направят серенада , но.. момчето потъвало в тъжната си самота..Тя неканената гостенка - Тъга се настанявала в душата му и не мислела да си ходи..
Унесено в мисли момчето срещнало сънят. Там зад неговата завеса то съзряло три прекрасни момичета . Те му се усмихнали и закачливо подхвърлили имената си .
-Аз съм Вяра - смигало тъмнокосото момиче Имай търпение и смисъл ще изпълни дните ти
- Здравей от мен, Надежда - усмихнало се русото момиче.Ти ме повика със сълзите си.

- Ако ми липсваха очите за да ти се любувам, щях да го направя със съзнанието си, ако ми липсваха устните за да те целувам,щях да помоля слънцето, но ако не ми стигне живота за да те направя щастлив, ще те обичам и след смъртта си,защото винаги ще има бъдеще - нашепнало момичето с пожарените коси носещо името Любов.
Хванати за ръце, те затанцували около момчето. И зад небето от тъга , се появил светът на радостта. Радост и тъга-два свята в една малка душа Две реалности в един живот! И тогава черно белите му сънища добили цвят, с този на косите на Вяра , Надежда и Любов
Не закъсняла и благодарната му усмивка към новите му приятелки тези които му върнали радостта!
На другият ден момчето сияело от щастие,защото знаело ,че новите му приятелки ще са винаги с него в живота му !