ХуЛите - Опус

Нагоре термометърът показва…
Неделна стайна тръпка
по ръката ми пролазва…
Неонът стреля
във иноксовия торс
на плота,
на масата
с последно десет
изтъркулваме
белота.
Ръката ти
от ханша ми не слиза…
Луната смигва ми
зад закачливата си
звездна риза…
Прибирам
думите от редовете
и ръсвам тук-таме
светулки
в междуредията…
Запалвам свещ
за теб
и ето-
пак сдипляме
небето до
небето.
Пореден
зимен
мезонетен
звездоръс.
Това е блус.
Това е блус.