Среднощна ария на Казанова

Автор: sav11
Дата: 18.12.2011 @ 12:16:16
Раздел: Поезия


Поздравявам всички с настъпващите Коледни и Новогодишни празници!

Едно момче на бара пие.
Налива се, мълчи.
Очите му “изпускат” пара.
Отвътре нещо го гори.
Насреща в стилно сепаре
седи изискан господин.
В момчето, себе си съзира.
Съчувства му, като на син.
И към младежа той се доближава
Предлага му с приветлив глас.
-Ела да пием днеска двама.
И мене ме обви тъга.
Излъга ме една мадама.
Душата ми “заши” с игла.
Момчето го погледна бегло.
“Има много разбити души”.
“Защо да не разкаже всеки
за болките и своите беди?!”
-Приятно ми е, мистър “Х’,
но всичките ми викат Казанова.
Представи се изисканият господин
поръчвайки бутилка нова.
“Какъв е този Казанова?
Една жена го прави на глупак?!
Навярно нещо ме изпробва,
засуканият котарак?!”
Допадаш ми. Приличаш ми на мен
в моите години млади.
Бях див и много вдъхновен.
Разпалвах хиляди жарави.
Наследници петнайсет имам.
Дванайсет сина и три дъщери.
Но майките им всичките ме взеха,
защото имах много пари.
И още имам, повече дори,
Но днес сърцето ми мечтае
за истински щастливи дни.
Жената да обича мен , а не парите да желае.
-Кажи сега, какво те мъчи
и давиш го обилно с алкохола?
Ужасно силно ти личи.
Душата ти е сякаш “гола”.
-Едно момиче ме измъчва.
За нея мисля нощи, дни.
Ще се налея като стара бъчва
и мъката ми ще заспи.
Тогава Казанова се усмихна.
-Това проблемът няма да реши.
И някак си небрежно кихна:
-Я нейна снимка ти ми покажи.
-Красива е, но още е инертна.
Играят й се хиляди игри.
Дори изглежда малко интровертна.
Но доста палава е тя, нали!?
В света не срещал съм жена,
Която как да кажа-“да не иска”.
Отваря и последната врата
На този който знае, как да си поиска.
Във всеки миг жената е различна.
Навънка може да е зима,
а лято в нейната душа.
Но винаги усеща тя отлично
импулсите на любовта.
Богата, бедна, зла или добра.
Тя иска винаги да е желана.
Улавяй настроенията на мига.
И тя ще бъде твоя дама.
Гали я с поглед и слова.
Мечтай със нея и се радвай.
За нейната душа устрой забава
и цялата си топлина отдай.
-За теб е лесно, с купища пари!
И може дума даже да не кажеш.
След тебе всяка ще върви.
Дори да лъжеш и да “мажеш”.
-Това е абсолютно вярно!
С пари дори и баба знае!
Но точно те предават те коварно.
Щом любовта със златото се омотае.
Пари ли искаш? На вземи.
Купи си няколко ”щастливи” дни.
Жената трябва да те иска.
Самият теб, не твоите пари!
Ти трябва да си най-желаният й спазъм.
Единствен в нейните мечти!

За нея всеки мъж е някакво животно.
От малка тъй обича да играе.
Със котенцето, кучето и мечо.
Да се умилква нежно, тихичко да лае.
За всеки свой период в живота.
любимата играчка търси тя.
Дори за всеки час в деня желае,
коя да гушка на мига.
Живей във нейната закачка
Гори със нейната душа.
Бъди най-скъпата й плячка.
Животът й дари с цветя!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=146151