ХуЛите - светлина, затворена в прозрачност

Нали това е възприятие –
от близкото си обкръжение
не хващам в себе си нещата,
а само техни отражения...

Така те стават част от мен,
пропити с личната ми цялост –
приети в отразяващ плен
на кривото ми огледало.

И аз, далеч в сетивността ти,
все някак в теб се отразих...
И старата към теб отпратих
и нова същност придобих.

Светът греши! О, как греши...
Самият аз съм изкривен!
А този, в твоите очи,
е триж по-истински от мен.

Но с разстояния приет -
рефлексиите са неясни.
И гасне образът ми в теб.
Вживилата ме същност...
гасне!