ХуЛите - свързващо отсъствие

Ронят се дните от тъй оголялото време,
падат и трупат се в гроба на вечния смисъл,
някога дал същината си в пътя ни земен,
толкова смътен сега, безвъзвратно предишен.

Пълен с очакване този живот ни разделя,
връзва ни в делници с нечии чужди съдби...
Чакахме първата истинска свята Неделя,
тази, която посмяла да дойде не би.

Имаме двамата най-съдържателен празник –
празен, денят ни отвежда в житейска пустиня.
Други не са били никога толкова заедно –
в твоята гръд самотата ми днес ще застине.