ХуЛите - Изповед

Поезията е толкова прекрасна и изящна,
и тъй е благодатна, но, за мен Тя е недостижима!
Погълната от Ведите, Тората, Библията, Корана... –
усещам се емоционално равна и някак трудно ранима.

Изхвърлила най-ненужното – суета, суеверие, страх и страст –
любовта си към мъж изживявам с умиление;
детската – е в моята отдадена святост;
недоволството ми е само пух, прах или дихание;
а болките – са в смиреното ми снизхождение.

Понякога Поезията ме обема –
с бисерни зрънца, като небесна броеница –
но “НЕЩО” ме издърпва от Нея, нещо, навярно по-важно –
и отново ме връща в неръкотворния храм – за послушница...