ХуЛите - Извезани души, XX част

Тайнството.
Доубеязид.
2006

Можех да дочуя шумоленето на коприна в тишината между каменните стени. Под арките на прозорците по плочите сякаш виждах разпръснати възглавнички, синии, отрупани с плодове пред тях и тих звън на гривни и накити изпълваше сетивата ми от една далечна епоха, останала в приказките за халифи и мъдреци, султани и принцеси. Сарая на Исак паша бе най - пищния замък, който някога бях виждала. Разказват, че е вторият по значимост в Турция, след Топ Капъ в Истанбул, но чудната земя, на която бе възвисен го увенчаваше с уникалност и неповторимост. Двореца е построен на отвесна, висока скала съвсем в подножието на Арарат и заема 7 600 метра площ. В онези времена входа е бил увенчан с тежка златна врата, изработена от скъпия метал в тайни работилници на големи майстори, а легенди разказват за един от тях, вплел тайнства и чудни надписи по нея и изгубил живота си, за да остане тайната неприкосновена. През 1877–1878 руски набези отнемат скъпоценностите и книгите от замъка, свалят вратата и я заменят с копие и отнасят всичко в един музей в Москва, където се намират и до днес. Структурата на палата е особена и напомня кълбо, което се развива от вътре на вън с по - малката си вътрешна площадка и големия външен кръг. Построени са 366 стаи, всяка с особено предназначение и различна от другите. Входа в замъка отвежда до външна градина, наречена Селямлък чийто замисъл е бил да напомня пищно слънце, проводило лъчи към странични едноетажни помещения, служили за съхранение на оръжия и постове на дежурни войници. Зад тях по - едри "лъчи" отвеждат към спалните помещения на охраната а под тях - към приземията на затворите. По - назад са големите складове, кухнята с отделения за съхранение на храна, трапезария за персонала, под която се намира хладилника - особено проектирано помещение с различна целогодишна температура, прилично на басейн; нататък са яхърите за коне, хангарите за каляски и оставените пусти площи за непредвидени обстоятелства, които пък крият тайни входове към вътрешността на палата. В дясно от входа е разположена чудна каменна чешма, украсена с резба на растения и цветя, с два чучура - единия за вода, а другия за мляко, доставяно до там с тръби, свързани с малък басейн на второто ниво на градината, който доячки непрекъснато запълвали. Насреща се вижда уникално по рода си медресе, китно и пъстро, с везба и гравюри от различни епохи а в него скрита вита стълбица води към частните помещения и покои на султанското семейство, тюрбе и малка джамия с красиви геометрични фигури и религиозни надписи. Зад него е входа към вътрешността на замъка и разкрива чудесна старинна библиотека с изрязани в стените ниши за книги и документи, малък двор, обединяващ спалните помещения на служителите и от там нататък - обширно крило приютява харема. Стаите на девойките са свързани една с друга на различни нива и са били обитавани според положението на тогавашните избранници - джахирета, като най - любимите са били в най - високите помещения и най - близко до Хас ода - приемния апартамент на султана - най - богатата част в целия дворец. Там всичко е в мрамор а широки тераси повеждат погледа към Хас бахче - скритата градина за величайшото семейство. Ексурзовода ни така омайно разказваше всичко това и вживявайки се дори преправяше глас като някогашен евнух, тъй че да звучи като харемски шербет, да полепва по сетивата и да остава, за да не се забравя лесно, после бърчеше вежди, облещваше очи и си придаваше вид на страшен блюстител на реда или окръгляше снага и ръце като някакъв шекер готвач, примамващ ни да вкусим от поредното блюдо нататък, че аз почти не забелязах кога Ирис бе изчезнал и вече не беше до мен. Огледах се и тръгнах между редиците хора да го открия. Мъжа ми, Саваш и детето бяха в библиотеката и се канеха да тръгнат към харема, когато зърнах Ирис в компанията на две жени на входа на зинданите. Беше свел очи със сключени ръце и търпеливо изчакваше дамите да го разгледат а мен ме досмеша понеже в тази поза наистина приличаше на експонат към музея на Исак паша и тъкмо да подхвърля, че ако някога тук поставят восъчни фигури на султанското семейство би било редно да ползват него за образа на проповедника, но чух как едната казва на другата "може ли пък в такива дрипи, навярно е някой от местните и е дошъл да проси". Импулсивно го хванах за ръка и го отведох пред смаяните им погледи. Положението на военните семейства по стълбицата на турското общество бе доста над средното а офицерските среди се считаха за елит, но интелектуално бяха доста назад по личното ми мнение, особено що се отнася до различаването на чудните фрески по стените на сарая, които едва ли друг освен Ирис и екскурзовода можеха да разделят на барок, рококо и стиловете, вплетени в това чудато изкуство - наследство на собствената им история. Дръпнах го нагоре по тясната стълбица и се озовахме в огромна зала, 20 на 30 метра, за която той каза, че е Диван одасъ - зала за събрания и съд. Всички стени тук бяха с по три прозореца а някои от тях - с "джобове" - надграждения от външната страна на стените, своеобразни клетки, служили за тайно наблюдение на случващото се в тази зала. От там преминахме към харемите и помещенията за церемонии и забавления, широкия хамам с няколко нива и зимните зали, в които открих чудесни древни камини. Една от забележителностите на палата бе отоплителната система - във всички стаи имаше странни мраморни подобия на парнови възли, свързани с канали и тръби към подземията на замъка, където огромна мраморна печка бе бумтяла преди столетия и бе отоплявала целия замък на принципа на съвременното парно. Санитарните помещения не бяха по - малко интересни - в онези времена тоалетните са били изключително навън а тук се наблюдаваше вътрешна, добре подредена система с отводна канализация, за която Ирис каза, че е първа в света заедно с парновата идея. Архитектурно това място бе истинска перла.
- Ела, искам да разгледаш от близо затвора - Ирис ме изведе навън и се отправихме към полуразрушените стълбици на малко подземие, което не бях забелязала до сега. Оказа се индивидуална застройка встрани от главния затвор и имаше интересен вход - стълбите, девет на брой, стигаха до някъде а после се издигаше висок около метър праг, след който следваше дупка. Нямаше как някой да може да слезе долу освен ако скочи, нито да излезе - от вътрешността бе високо и невъзможно за катерене с гладките стени и липсваха всякакви други отвори и прозорци. Тук са били затваряни най - тежко провинилите се, но без решетки и вериги, в свободно движение между четирите стени, изложени на показ и наказвани от преминаващите и любопитните.
- Подтискащо е, нали, не е за принцеси - усмихна се той а аз понечих да кажа, че ако съм живяла тук, навярно съм била робиня, така странно ми действаше точно това отделение на затвора и смътно в ума ми изскачаха картини от нереални събития и преживелици, смърти и открита истинска свобода, че прехапах език и побързах да изляза навън.
- Много е красиво, но ме уморява.
Седнахме на стъпалата на входа и зачахме групата да приключи обиколката си. Ексурзовода прикани към автобусите но мъжа ми смигна на Ирис, каза нещо на организаторите и петимата с Ванесса и Саваш се насочихме към планината. Не знаех, на къде вървим но за късмет бях с удобни спортни обувки и носех няколко сандвича в раницата си и след двадесетина минутен преход искрено се зарадвах на тясната сянка под една скала, където си отганизирахме почивка за похапване.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...