ХуЛите - ххх

Натрупал-ненатрупал... Многопластов
е всеки сняг в сърдечния ми зàвет.
Не ме смразява зимното пространство,
а облакът валящо леконравие...
Обичам те. Студът не се съмнява.
Обичаш ме. Далечно и прохладно.
През зимата небето се смалява,
защото част от Слънцето откраднах.
От Него ли, от мраз ли изгоряхме
и дишаме в ръцете зачервени,
смаляваме се. Стапяме се. Сняг сме.
От себе си – снежинки – разделени.
Натрупал-ненатрупал в обичта си,
смалил се, несмалил се, ще ме има
единствено в мечтата за онази
различна, невъзможно бяла зима.