ХуЛите - Моментен непоетичен бриз

В този град
не остана много пространство
за дишане
затова късно вечер
когато ръката ти е обгърнала
кичур от делника
и обещава
всяко следващо утре
да бледнее пред вчера
аз тихо се промъквам
на покрива
и се сещам за онова
първо писмо
от теб
и мига в който го видя в ръцете ми
(пак на покрива-препрочитах го)
изрече
-хайде да си направим Оригами
и да го пуснем...
ще имаш още много писма
и бяха...
делнични и празнични
но само едно
чрез което прелиствайки дишам
...Оригами