ХуЛите - Жена в есента

Господи! Тя ли не знаеше,че е добре да са си платили сметките? Тя ли не знаеше какво значи на вратата ти да позвънят две добре сложени момчета със списък в ръце? Списък с длъжници на някоя банка. Да те предупредят, че ако не платиш, на вратата ти ще позвънят не те, а съдия-изпълнител?
Тя ли не знаеше какво значи да броиш стотинките, за да има за хляб и може би кутийка маргарин, която да стигне докато получат някакви пари. Докато ги получат и отново разпределят за да има за ненаситните банки? Тя ли не знаеш как постепенно двете с дъщеря си се отказваха от редица неща, духовни, да не говорим за материалните. Кино, театър, изложба, музей-това вече беше само мечта. Добре, че все още имат книгите и компютъра. От храна се лишават за да плащат поне за интернет.Така могат да следят почти всичко. Почти… Вървеше сред унилата тълпа минувачи. Все едно призраци вървят. Всеки улисан и замислен в себе си. „Е, дано не всички имат проблеми,”-мислеше жената. Просто са по-отговорни и забързани, нямат време за усмивки. Есента жълтееше, оранжево и синьо имаше в изобилие. Есента грееше и нехаеше, че тя преживя поредното си унижение. Да моли за заем в поредната банка. Как й трябваха тези пари. Последната й надежда да укроти малко поне един от монополистите. Разпъваха я на кръст, гледаха подозрително, унижаваха до край, все едно е престъпник. Все едно, че не тя ще плаща месечните вноски. Жената въздъхна. Какво да се прави. В такъв момент от живота й се случи да остане сама. Лечението на съпруга й и внезапната му смърт поставиха нея и дъщеря й пред най-голямото изпитание на живота. Безвъзвратната загуба на скъп човек, стечение на обстоятелствата и безпаричие, безпаричие…Всички като наговорили се съчувствено я съветваха: „Разбираемо е, много пари ви трябваха…,но нали разбирате, трябва да се справите, вижте там как. Полека, по малко, ще се лишите временно от това,онова…” Така е. Ще се лишат…Ще се справят, знае си, само сега да успее. Хубава е есента, топла, тиха и багрена. Гали, успокоява. Жената се изправи пред огромните огледални стъкла на следващата банка. Въздъхна, прекръсти се на ум, вдигна високо глава и пристъпи. Строгата камера я погледна отгоре, фиксира я, фотоклетката разтвори широко двете врати и банката я погълна в лъскавия си светъл и ненаситен търбух.

Милка Маркова