Шиене на гоблeн
Автор: dimension Дата: 01.11.2011 @ 13:33:05 Раздел: Поезия
На ръба на Всемира, приседнала, шия гоблèн.
В който мисъл не влагам. За да не усетя самотност.
Докато тая Вселена, с нехайното си безхаберие,
разхвърча галактики. А люпи планети безмозъчни.
Вихрушки от газ, кълба магма, скалисти сърца -
се въртят и блуждаят. Без да сложат след себе си диря.
Имам чувство за всичко. Но нямам достатъчно разум,
та се мъча с конеца си тънък да ги съшия.
А големите обичи… стихнаха в бели джуджета.
Цвете да им положа – разбутвам суетни свръхнови.
На сто светлинни години мъждука светличе-комета.
А не стигат гориво и сили - да му стигна до космоса.
Метеор как не падна, че да ми овъ́гли гергефа?!
Да се повтори Големият взрив. И да почна от нищото.
И какъв ти гоблèн?... Всъщност, просто си шия небето,
под което години покълвам. А то все се нищи.
Бог не стига до тук. Нито дявол. И ги фантазирам.
Ей така – за утеха, разтуха… И за оправдание.
Смачкан ми е гоблèнът. Стой далече, Мъничък принце!
Теб поне да не мисля. На един му стига изгнание.
|
|