Шиене на гоблeн

Автор: dimension
Дата: 01.11.2011 @ 13:33:05
Раздел: Поезия


На ръба на Всемира, приседнала, шия гоблèн.
В който мисъл не влагам. За да не усетя самотност.
Докато тая Вселена, с нехайното си безхаберие,
разхвърча галактики. А люпи планети безмозъчни.

Вихрушки от газ, кълба магма, скалисти сърца -
се въртят и блуждаят. Без да сложат след себе си диря.
Имам чувство за всичко. Но нямам достатъчно разум,
та се мъча с конеца си тънък да ги съшия.

А големите обичи… стихнаха в бели джуджета.
Цвете да им положа – разбутвам суетни свръхнови.
На сто светлинни години мъждука светличе-комета.
А не стигат гориво и сили - да му стигна до космоса.

Метеор как не падна, че да ми овъ́гли гергефа?!
Да се повтори Големият взрив. И да почна от нищото.
И какъв ти гоблèн?... Всъщност, просто си шия небето,
под което години покълвам. А то все се нищи.

Бог не стига до тук. Нито дявол. И ги фантазирам.
Ей така – за утеха, разтуха… И за оправдание.
Смачкан ми е гоблèнът. Стой далече, Мъничък принце!
Теб поне да не мисля. На един му стига изгнание.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=144295