ХуЛите - Човек е с единия крак в небето

Олтарите възроптаха,
много им дойде лицемерната вяра,
докато иконите будни
и мълчаливи стояха.
Под ноктите на молитвите
защитени бяхме -
сега небето е потно
и не вярва на нашата истина,
защото може би късно разбрахме
кои сме
(ритуалът живот е труден дори за езичници),
как със запалени сърца живяхме
(с голи камъни вместо тела),
защото ласките си кътахме
(алхимици в изгубено време).
Заклевам ви и завинаги млъквам:
разкаляната любов,
дето се търкаля под щитовете ви
единствено ще ви спаси.