И нека писането да е лудост

Автор: angar
Дата: 29.10.2011 @ 14:42:08
Раздел: Поезия


Съдбата ми
не бе добра към мен –
във сбъркана държава съм роден.
Във нея само който е богат
е уважаван. Той е кум и сват.

А слаб ли е и беден –
не искат да го знаят:
и гъските му съскат,
и палета го лаят.
Огнището му гасне
и покривът му капе.
На него му се случва
овца да го ухапе!

И всичко
друго да ми бе наред,
та трябваше да бъда и поет!

На този свят да си поет е ад!
Навсякъде те гледат с подозрение.
Презират безполезния ти труд.
Наричат те “Поет”, за да не кажат “Луд”!

На всеки сътворен велик куплет,
се падат десет хиляди за смет!

Но пък
такъв куплет да се напише,
е висша благодат и радост свише!

И както хората
не могат да не дишат,
поетите не могат да не пишат!

И нека писането да е лудост!
И нека писането да е грях –
пишете без стеснение и страх!

Защото,
подир хиляди години,
когато всичко друго
прах ще стане,
написаното само ще остане.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=144184