ХуЛите - Интимно и публично

         Артистично и секси е разголен
моят град -
мирис на есен, усещане за вода
като в картина на Паскин.
Вдишвам изящната му красота,а моралните
задръжки не пречат
да го виждам като мой любим.
         Небесни дъги ме пришпорват напред,
завъртат ме пред двойно огледало -
няма втори образ,
но съм близо до някой, който е далеч
от мен. Далеч.
         Тишина и свещи,самотен стол,
питие, разлято за двама и
моята памет
за ден рожден и ден за отсъствие...
Мизансцен за монолог -
духовно великолепие е да приканиш някого
за мълчанка -
снимка, халка и илюзии...
Брачната халка - котва е ,и муза, и мъжът
когото нямам.
         Така стоят нещата с желаното и необходимото.
Тишина.
Небесна е битката на есента.Като луд художник
слънцето пръска по небето невъобразими цветове.
         Дърветата поклащат клони като котва.
         Чувствам се като диригент.