ХуЛите - Извезани души, XI част

Чистотата.
Татван, 2004

Опитвах да не мисля за престрелките и последиците и да подреждам живота си далече от протокола и жертвите на терора. Случката в градината на Ордаеви не се повтори и всичко беше тихо. Времето застудя, мухите намаляха, а ние с Ванесса често излизахме на разходка по брега. Върховете на Немрут белееха заснежени и лете, но сърцето ми копнееше белотата и чистотата на снега и все поглеждах към облаците, с надежда да завали. Мъжа ми все така отсъстваше от дома и го виждахме рядко. Запознах се със Зина - местна вдовица, съдържателка на козметично студио с магазин, уважавана и почитана в Татван жена и единствената, която с разрешение не спазваше Рамазан уруча. Прекарвах много време в ателието и, потъвайки в прекрасните приказки и легенди на древния кюрдски народ и научавах много за тях. Имаше дъщеря, студентка в Анкара и в нас откриваше възможност да обгръща с грижи и мъдрост някого и в онези дни най - любимите ми моменти бяха срещите с нея. Често се шегуваше с името си, което с променена ударена сричка означаваше "грях, прелюбодеяние", (зинА), а аз се смеех, защото така се казваше и майка ми, съкратено от Запринка, на което тя отговаряше, че Запринка всъщност е старо кюрдско име. Беше самоука жена, постигнала много в живота си, въпреки невъзможните условия и култура, която не допуска развитие за жените. Ванесса прехласнато слушаше детските песнички на Зина а мен не рядко ме жегваше ревност заради пълната и незаинтересованост към "Зайченцето бяло" или "Мила моя мамо" с които неуспешно опитвах да и припомня далечното българско, пулсиращо и в нейното сърчице. Зина носеше европейски дрехи и притежаваше неповторим усет за естетика и хармония, но често я намирах и в дълги кюрдски поли, с пъстро було на главата, пристегнато през челото с бяла лента. Един ден я поканих да ми гостува и тя пристигна на портала на военната база с татуировки по брадичката. Войниците не ни допуснаха при проверката на документи и ни въведоха в стаичка зад контролния пункт, за разговор. Звъняха и получаваха заповеди по телефона от които нищо не разбирах докато накрая не обясниха, че с подобен вид дамата не може да бъде допусната във военната база. Доколкото ми бе известно не се допускаха брадати мъже и жени с тюрбани а Зина носеше късо було което не закриваше косите и лицето и.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...