есенно

Автор: moeto
Дата: 08.10.2004 @ 21:34:01
Раздел: Поезия


слънцето ми трябва за да си направя кафе за душата,
прекипелите жълти листа се ронят от очите ми.
уморен съм от себе си,
повтарям ти хиляди пъти:
дърветата не могат да вървят хванати за ръцете.
остава им едничката мисъл да полетят като птици.
гълъбите ли?
в тях обичам свободата,
но се пристрастявам,
на прозореца ми сгушени те ме очакват,
днес нямам слънчоглед,
написах им само,
че ги обичам,
на изпотеното от дъха ми стъкло на прозореца.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=14338