ХуЛите - Изгубено дете

Не знам русалка ли видях, или момиче,
с приказно момче по плажа да върви!?
Стъпките по влюбените пясъци,
с пяната си, галят морските вълни.

Тъй слънчево е във очите,
а любовта им, от луната си личи.
Звезден прах посипал е душите,
радват им се... чайките дори.

Гледам ги от кръчмата на кея,
прегърнал тъжно чашата с ръка.
За теб мисля, в мечтите се люлея,
и поръчвам пак, за сивата си самота.

Сега съм сам със чайките,
очите ми се пълнят със тъга.
Не си броя отдавна чашите,
опитвайки се мъката да потопя.

Плащам сметката след чаша, или две...
и влюбените стъпки, търся по брега.
И дълго лутам се, като изгубено дете,
за теб плачещо, за теб... и любовта.